Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2013 12:46 - Пшеницата – маскираният убиец
Автор: sandje Категория: Бизнес   
Прочетен: 7053 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 19.10.2013 12:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 “Знаете ли, че консумирането на две филийки пълнозърнест хляб може да увеличи кръвната ви захар много повече, отколкото това правят две лъжички бяла захар?

Провокативен здравен пътеводител за това как, като изключим пшеницата и тестените изделия, дори така наречените полезни пълнозърнести продукти от хранителния си режим, ще постигнем идеалното тегло, ще се избавим от нежеланите и нелицеприятни тлъстини и още по-важното – от широка гама здравословни проблеми! 
На база на дългогодишните си клинични проучвания и необикновените резултати, които д-р Уилям Дейвис наблюдава, след като подлага хиляди пациенти на безглутенов хранителен режим, той издига тази убедителна и впечатляваща хипотеза срещу вездесъщата храна.

Лишаването от пшеницата и глутеновите храни ще ви донесе значителни ползи, сред които:

загуба на телесно тегло от 10, 15 и дори 25 кг само през първите няколко месеца,
облекчаване на метаболитния синдром и диабета,
възстановяване след чревни проблеми като колит и цьолиакия,
значително подобрение на нивата на холестерола и LDL,
подобряване на костната структура и плътност; забавяне, дори спиране на остеопороза и остеопения,
преустановяване на кожни проблеми – от псориазис до кожни афти и косопад,
намаляване на възпалителните процеси и на болките и последствията от ревматоиден артрит.
Четивна, убедителна, провокираща мисълта, тази базирана на задълбочени проучвания и изследвания книга ни предлага нов и изключително важен поглед върху най-значимите здравословни въпроси на нашето време. Доктор Дейвис ни представя убедителни аргументи да премахнем напълно пшеницата и глутена от храната си.”

Ето и линк към цялата статия http://www.zdravoslovno.com/


Като човек, който рода му от поколения е от земеделската класа, мога да ви уверя, че сегашните сортове нямат нищо общо с тези от преди 30-40 години,а те от своя страна нямат нищо общо с тези от преди 100 години и повече. Днешната пшеница е наистина много по-слабо полезна от предишните сортове(ако въобще е),а да не говорим дори, че за много по-голяма част от хората вече е вредна. Проблемът е както в самата пшеница, така ѝ в пръскането ѝ с химически препарати.

Тези, които твърдят, че от хилядолетия човечеството консумира пшеница и било е здраво, са прави. Но те са консумирали сортове на хиляди години. Имало е ѝ разнообразие от сортове, също така е имало цикличност в обработката на земята т.е. не всяка година на едно ѝ също място се е сяло пшеница. Тези сортове вече в най-добрия случай са в някоя музейна-лаборатория

Дядовците ми са работили в ТКЗС-та през онези времена ивещи колеги агронобиологията са им казали, че навлезлите нови сортове са дело на лабораторен подбор (да се разбира като неГМО изменение, но не ѝ изменение в сорта протичало с десетилетия) от съюза. На един декар добива е по-голям, но имало няколко проблема.

-Единия е, че заради по-големия обем на класовете, растението не винаги може да ги изхрани за да достигнат нужния размер/тегло (за хранителни вещества не говорим. Това е абсурд) (м/у другото това днес може да се види и при ябълки, праскови, кайсии ... какво ли не). Това поражда нуждата от наторяване. В по-голямата част от това е било с естествена тор (тогава са се отглеждали милиони крави, а не като сега), но не навсякъде е било практика. Проблема с изхранването на класа идвал от това ѝ че самата почва е изтощена от непрестанното засяване с една култура и от химикалите, с които я пръскат (по-надолу ще обесня, че има още) А те от своя страна допълнително отнемат от полезните вещества в почвата и пшеницата става още по-бедна витамин Б и останалите.
-До един момент в един район е можело да се срещна 3-4 и повече вида пшеница. След навлизането на по-дайните сортове, това се изменя. А в широките площи с еднотипна култура веднъж да се установи вредител и става бум. Това поражда нуждата и от пръскане. Докато преди това различните сортове имали що-годе някаква защити от определени вредители и ако в една точка стане проблем, той не винаги се е пренасял навсякъде. М/у другото до ден днешен бившите трактористи теглят хомота на от годините прекарали край бидони с пестициди.
-Имало и проблем в самия състав на пшеницата, но те не ги разбира какво точно говорят. Предполагам, подчертавам на “Предполагам”, че са им говорили за глутен и подобни, но те е нямало как да ги разберат.

След промените обаче навлизат други сортове. Мисля че Пионер 500 и Пионер 1000. До колкото са ми разправяли приятели, работещи в земеделския сектор, това са американски сортове и те също имат нужда от много пръскане. А щом чуете “американски” веднага го свързавайте с “ГМО”.

Ще ви кажа дословно какво ми каза баба ми веднъж: “Това  новото зърно е шмеркерия, ментерлък. Докато го омесим хляба и сме го изяли. Това по мое време не щеше да го бъде - стари хора да ядат толкова много. Ти да знаеш ние какъв хляб ядохме. Като го омеси майка в неделя, до другата седмица го ядохме. Бате (едър човек) един залък изяждаше и се оригваше от преяждане.” Дори, ако погледнем в литературата, присъствие фолклорния елемент на засищата ѝ да речем “енергизираща” сила на хляба. Например в романа “Железният светилник” главния герой Стоян Глаушев, който е много едър и непрестанно работещ човек, се засищаше след пореди от дни на глад, изяждайки няколко филии хляб. Разбира се, художествената литературата не носи научна стойност, но все пак, който е чел романа знае колко точно описва бита на хората през Възраждането.

Аз лично го избягвам хляба. Когато ми се натрупа период на редовното му консумиране ми става неприятно след хранене, хем ми се доспива и се чувствам уморен, хем не мога да заспя и имам запек. Вероятно това е защото съм глутено резистентен. Може, нека всеки да си екпериментира, ако желае, с период, в който на хранене да има по три,четири или повече филии хляб и да си слуша тялото.

Мисля че това е достатъчно, за да подкрепи тезата ми. Хляба, според мен, е нещо хубаво, но не ѝ съвременния. Той е пръскан, много вероятно е да е ГМО, липсват му хранителни вещества и глутеновия му състав е много различен от това, което е било преди и навярно само малцина могат да го усвоят безпроблемно.Проблема с пшеницата може да се отъждестви като проблема с мазнините - не са лоши, ако не са индустриалхимическо производство като хидрогинизираните.

Послепис: Извинявам се за дългия коментар. Също така не са напълно компетентен по темата, но така като гледам разни коментари някои са още по-лошо положение.





Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sandje
Категория: Новини
Прочетен: 399941
Постинги: 126
Коментари: 194
Гласове: 495
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031